Dec 29, 2012, 11:59 AM

Поисках нещо простичко да свърша

  Poetry » Love
1.3K 0 4

По "Животът скрит е в дребните неща"

Автор: Дамян Дамянов

 

Поисках нещо простичко да свърша,
да се усмихна щедро може би?
Разбрах, че смелите до мен не свършват
и моят весел образ ги крепи!

Какво ли мен до днес крепи ме, друже?
Човешка дума, нежна топлина,
доказала, отдавна съм заслужил,
макар и твърда, своята съдба…

И поглед галещ, две очи Вселени,
разплискали внезапно Любовта.
Прекрасни думи, още неродени
от тихата нега на есента.

Сезон, напъстрил спомени в сърцето,
подобно маминия китеник.
Поисках силно… да сваля небето,
а всъщност просто аз съм… мъченик.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...