Пожар
Самотата подпалих
- в огнен ад
да я претопя....
Хайде, хора...
Елате и гледайте!
Веселете се!
Стига тъга!
В тази буйна стихия
на купчина ще струпам
остарели мечти
и изгнили сълзи,
а във сивата пепел,
като в гроб ще затрупам
всеки спомен болезнен
за самотните дни...
Ще потърся чрез огъня
аз изкупление
за разбитите блянове
и сломена душа...
Гледам пламъкът ален
със горчиво смирение
-примирена разделям се с мойта тъга.
Вярно ,
че сълзи премрежват очите
и покриват в мъгла
мойто ясно небе...
Но, недейте пожара ми
вий да гасите
аз сама го запалих...
с тези ...двете ръце...
В мен сега е спокойно
и са чисти мечтите,
ясно моето утро
и добра вечерта.
Ей, ей хора
пожара недейте гасите
-аз не искам отново да се губя в тъга....
Днес запалих пожар
и горят до основа
всички сънища черни
и сломени сълзи...
Ах, беснее пожара
но душата ми нова
шепне тихо в мене:
"Нека, нека гори..."
Грандиозен пожар!
Веселете се хора!
Ето, светла усмивка
се надига и в мен
и се смее
с безумна радост простора,
че се ражда с пожара
новия ден...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Василева Todos los derechos reservados
С много обич и най-добри чуства от мен(6)