30 sept 2006, 16:29

Пожар

  Poesía
789 0 10
Грандиозен пожар!
Самотата подпалих
- в огнен ад
         да я претопя....
Хайде, хора...
      Елате и гледайте!
                     Веселете се!
Стига тъга!
В тази буйна стихия
      на купчина ще струпам
остарели мечти 
     и изгнили сълзи,
а във сивата пепел,
       като в гроб ще затрупам
всеки спомен болезнен
       за самотните дни...
Ще потърся чрез огъня
       аз изкупление
за разбитите блянове
       и сломена душа...
Гледам пламъкът ален
      със горчиво смирение
-примирена разделям се с мойта тъга.
Вярно ,
че сълзи премрежват очите
и покриват в мъгла 
       мойто ясно небе...
Но, недейте пожара ми 
       вий да гасите
аз сама го запалих...
        с тези ...двете ръце...
В мен сега е спокойно
         и са чисти мечтите,
ясно моето утро
         и добра вечерта.
Ей, ей хора
         пожара недейте гасите
-аз не искам отново да се губя в тъга....
Днес запалих пожар
          и горят до основа
всички сънища черни
          и сломени сълзи...
Ах, беснее пожара
          но душата ми нова
шепне тихо в мене:
        "Нека, нека гори..."
Грандиозен пожар!
         Веселете се хора!
Ето, светла усмивка
         се надига и в мен
и се смее
        с безумна радост простора,
че се ражда с пожара
       новия ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Душата ти е нова. Поздравления и за това и за успешния стих.
  • Браво,Меги!Но не изгаряй всичко-как ще си щаслива ако не знаеш какво е тъга...С много обич и най-добри чуства от мен(6)
  • Стана ми мъчно от фразата "остарели мечти"... Но това, което си направила е страхотно! Само така!
  • 5,85! Наблюдават се някои леки нарушения в ритъма!
  • Дано да гори този огън цял живот, защото самотата е устойчива и на бомби!Поне така съм чувал...
    Пожелавам ти го, Магдалена!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...