megans (Магдалена Василева)
108 818
Sep 30, 2006, 4:29 PM

Пожар 

  Poetry
574 0 10
Грандиозен пожар!
Самотата подпалих
- в огнен ад
         да я претопя....
Хайде, хора...
      Елате и гледайте!
                     Веселете се!
Стига тъга!
В тази буйна стихия
      на купчина ще струпам
остарели мечти 
     и изгнили сълзи,
а във сивата пепел,
       като в гроб ще затрупам
всеки спомен болезнен
       за самотните дни...
Ще потърся чрез огъня
       аз изкупление
за разбитите блянове
       и сломена душа...
Гледам пламъкът ален
      със горчиво смирение
-примирена разделям се с мойта тъга.
Вярно ,
че сълзи премрежват очите
и покриват в мъгла 
       мойто ясно небе...
Но, недейте пожара ми 
       вий да гасите
аз сама го запалих...
        с тези ...двете ръце...
В мен сега е спокойно
         и са чисти мечтите,
ясно моето утро
         и добра вечерта.
Ей, ей хора
         пожара недейте гасите
-аз не искам отново да се губя в тъга....
Днес запалих пожар
          и горят до основа
всички сънища черни
          и сломени сълзи...
Ах, беснее пожара
          но душата ми нова
шепне тихо в мене:
        "Нека, нека гори..."
Грандиозен пожар!
         Веселете се хора!
Ето, светла усмивка
         се надига и в мен
и се смее
        с безумна радост простора,
че се ражда с пожара
       новия ден...

© Магдалена Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??