24 may 2009, 14:57

Поклон пред учителя

  Poesía » Civil
1.9K 1 4

Поклон пред учителя 

                 На Лушка Куртева

И ето, виждаш в шеметния бяг,

на времето Животът как изтича,

но ТИ си тук, на този свят,

макар от времето превита.

 

Ръцете тръпнат във умора.

Сребро, разстила се в косите,

но Ти си тук на този свят

и жадно мъката ни пиеш.

 

Животът никак не те жали,

но Ти от наш¢та  болка стенеш,

да би могла, дари ни само –

Любов и Щастие безмерно.

 

Щастливи палави деца,

от твоята стряха отлетяхме,

закътали най-нежните слова,

с които нов живот видяхме.

 

Забързани във шеметния бяг,

аз искам да ти кажа само:

- Добре, че има те на този свят!

В сърца ни – Вечно ще останеш!!!

 

 

 

Имах щастието, класна да ми бъде Лушка Куртева, учител в СМУ с. Широка лъка. Нейните уроци продължават все още да ме водят в стихията, наречена Живот. Прекрасен учител и най-вече Човек. Почти 30 години откакто за нас би последният звънец, за нея останахме нейни деца. Поклон!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....