И ето, виждаш в шеметния бяг,
на времето Животът как изтича,
но ТИ си тук, на този свят,
макар от времето превита.
Ръцете тръпнат във умора.
Сребро, разстила се в косите,
но Ти си тук на този свят
и жадно мъката ни пиеш.
Животът никак не те жали,
но Ти от наш¢та болка стенеш,
да би могла, дари ни само –
Любов и Щастие безмерно. ...