24.05.2009 г., 14:57

Поклон пред учителя

1.9K 1 4

Поклон пред учителя 

                 На Лушка Куртева

И ето, виждаш в шеметния бяг,

на времето Животът как изтича,

но ТИ си тук, на този свят,

макар от времето превита.

 

Ръцете тръпнат във умора.

Сребро, разстила се в косите,

но Ти си тук на този свят

и жадно мъката ни пиеш.

 

Животът никак не те жали,

но Ти от наш¢та  болка стенеш,

да би могла, дари ни само –

Любов и Щастие безмерно.

 

Щастливи палави деца,

от твоята стряха отлетяхме,

закътали най-нежните слова,

с които нов живот видяхме.

 

Забързани във шеметния бяг,

аз искам да ти кажа само:

- Добре, че има те на този свят!

В сърца ни – Вечно ще останеш!!!

 

 

 

Имах щастието, класна да ми бъде Лушка Куртева, учител в СМУ с. Широка лъка. Нейните уроци продължават все още да ме водят в стихията, наречена Живот. Прекрасен учител и най-вече Човек. Почти 30 години откакто за нас би последният звънец, за нея останахме нейни деца. Поклон!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...