Полет
Полет
Свещта догаря... гасне светлината...
Нощта преваля... Даже и луната
не иска да си тръгне...
Миг желан -
разтапям се във теб...
Останал сам,
аз ставам друг
и цял потръпвам...
Тръгвам си оттук.
Навън политам,
вдишвам с пълна гръд
и мраз сковава жаркото ми чело.
И мами ме вълшебен Млечен път
по него да поема смело...
Издигам се нагоре.
Светлините
на спящия, замрял във мрака град
бледнеят като спомени изтрити,
а космосът пред мен е тъй богат...
Летя!
А накъде – и сам не зная.
Душата ми е волна и не искам
да свършва този полет във безкрая...
до зазоряване...!
Тогава с писък
надолу падам със криле опарени
от пламъците - лумнали от изток
и като падаща звезда
докрай
изгарям...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados
