Jul 24, 2009, 1:21 PM

Полет

  Poetry
771 0 9

                                                                  Полет 

 

                                            Свещта догаря... гасне светлината...

                                    Нощта преваля... Даже и луната

                                    не иска да си тръгне...

                                    Миг желан -

                                    разтапям се във теб...

                                    Останал сам,

                                    аз ставам друг

                                    и цял потръпвам...

                                    Тръгвам си оттук.

                                           Навън политам,

                                    вдишвам с пълна гръд

                                    и мраз сковава жаркото ми чело.

                                    И мами ме вълшебен Млечен път

                                    по него да поема смело...

                                    Издигам се нагоре.

                                    Светлините

                                    на спящия, замрял във мрака град

                                    бледнеят като спомени изтрити,

                                    а космосът пред мен е тъй богат...

                                    Летя!

                                    А накъде – и сам не зная.

                                    Душата ми е волна и не искам

                                    да свършва този полет във безкрая...

                                    до зазоряване...!

                                    Тогава с писък

                                    надолу падам със криле опарени

                                    от пламъците - лумнали от изток

                                    и като падаща звезда

                                                                              докрай

                                                                                            изгарям...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...