Jul 24, 2009, 1:21 PM

Полет

  Poetry
769 0 9

                                                                  Полет 

 

                                            Свещта догаря... гасне светлината...

                                    Нощта преваля... Даже и луната

                                    не иска да си тръгне...

                                    Миг желан -

                                    разтапям се във теб...

                                    Останал сам,

                                    аз ставам друг

                                    и цял потръпвам...

                                    Тръгвам си оттук.

                                           Навън политам,

                                    вдишвам с пълна гръд

                                    и мраз сковава жаркото ми чело.

                                    И мами ме вълшебен Млечен път

                                    по него да поема смело...

                                    Издигам се нагоре.

                                    Светлините

                                    на спящия, замрял във мрака град

                                    бледнеят като спомени изтрити,

                                    а космосът пред мен е тъй богат...

                                    Летя!

                                    А накъде – и сам не зная.

                                    Душата ми е волна и не искам

                                    да свършва този полет във безкрая...

                                    до зазоряване...!

                                    Тогава с писък

                                    надолу падам със криле опарени

                                    от пламъците - лумнали от изток

                                    и като падаща звезда

                                                                              докрай

                                                                                            изгарям...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...