Полет
Полет
Свещта догаря... гасне светлината...
Нощта преваля... Даже и луната
не иска да си тръгне...
Миг желан -
разтапям се във теб...
Останал сам,
аз ставам друг
и цял потръпвам...
Тръгвам си оттук.
Навън политам,
вдишвам с пълна гръд
и мраз сковава жаркото ми чело.
И мами ме вълшебен Млечен път
по него да поема смело...
Издигам се нагоре.
Светлините
на спящия, замрял във мрака град
бледнеят като спомени изтрити,
а космосът пред мен е тъй богат...
Летя!
А накъде – и сам не зная.
Душата ми е волна и не искам
да свършва този полет във безкрая...
до зазоряване...!
Тогава с писък
надолу падам със криле опарени
от пламъците - лумнали от изток
и като падаща звезда
докрай
изгарям...
© Георги Ванчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
-
Браво!
И браво! -
Красив нощен полет!
-
Една, върнала се от разходка по вълшебния Млечен път, ти благодари!
-
Познат ми е този невероятен полет сред звездите-ст. ми "Сън",-затова така силно мога да усетя духа на това вълнуващо,прекрасно стихотворение! Поздрав!
-
...космическо е...Поздравче!
-
И аз се разписвам! Благодаря!
-
Благодаря за разходката нагоре, хареса ми!
-
благодаря, човече!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
