28 feb 2012, 11:59

Полет над нищото

1.2K 0 25

 

Шестдесет доживях!

Свободата жадувана

си остана мираж –

трета младост сънувана,

без началство досадно

и колеги омръзнали,

без умора по тъмно

и аларма по съмнало.

Неполитнала пак...

Пък и как се летеше?

Само глупав мерак!

Младост, младост ли беше?!

Уморените дни

днес си вземат цената –

скъп, досаден товар

на гърба на децата!

Недолюбен съпруг,

недогалени рожби,

неродени мечти,

неразкрити заложби,

оковани криле,

невидeли простора,

безвъзвратно изгубени

свидни пориви, хора...

Шепа стари приятели –

птици в сетния полет,

като ледени ангели

се топят всяка пролет!

Свобода ли? – Мираж!

Сива пепел в огнището!

Свобода закъсняла –

тъжен полет над нищото!

 

                              25.02.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох доста от творбите ти. И реших, че тук е мястото да кажа - доволен съм, че открих още един истински поет в сайта.
  • Полетът продължава, нали?!!!
  • Браво,Ваня!
    Как съм го пропуснала...
  • Поздравления и от мен!!!


  • Уморените дни

    днес си вземат цената –

    скъп, досаден товар

    на гърба на децата!

    Недолюбен съпруг,

    недогалени рожби,

    неродени мечти,

    неразкрити заложби,

    оковани криле,

    невидeли простора,

    безвъзвратно изгубени

    свидни пориви, хора...

    Шепа стари приятели –

    птици в сетния полет,

    като ледени ангели

    се топят всяка пролет!

    Поздравления, Вани!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...