Полет над нищото
Шестдесет доживях!
Свободата жадувана
си остана мираж –
трета младост сънувана,
без началство досадно
и колеги омръзнали,
без умора по тъмно
и аларма по съмнало.
Неполитнала пак...
Пък и как се летеше?
Само глупав мерак!
Младост, младост ли беше?!
Уморените дни
днес си вземат цената –
скъп, досаден товар
на гърба на децата!
Недолюбен съпруг,
недогалени рожби,
неродени мечти,
неразкрити заложби,
оковани криле,
невидeли простора,
безвъзвратно изгубени
свидни пориви, хора...
Шепа стари приятели –
птици в сетния полет,
като ледени ангели
се топят всяка пролет!
Свобода ли? – Мираж!
Сива пепел в огнището!
Свобода закъсняла –
тъжен полет над нищото!
25.02.2012
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
