Feb 28, 2012, 11:59 AM

Полет над нищото

1.2K 0 25

 

Шестдесет доживях!

Свободата жадувана

си остана мираж –

трета младост сънувана,

без началство досадно

и колеги омръзнали,

без умора по тъмно

и аларма по съмнало.

Неполитнала пак...

Пък и как се летеше?

Само глупав мерак!

Младост, младост ли беше?!

Уморените дни

днес си вземат цената –

скъп, досаден товар

на гърба на децата!

Недолюбен съпруг,

недогалени рожби,

неродени мечти,

неразкрити заложби,

оковани криле,

невидeли простора,

безвъзвратно изгубени

свидни пориви, хора...

Шепа стари приятели –

птици в сетния полет,

като ледени ангели

се топят всяка пролет!

Свобода ли? – Мираж!

Сива пепел в огнището!

Свобода закъсняла –

тъжен полет над нищото!

 

                              25.02.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох доста от творбите ти. И реших, че тук е мястото да кажа - доволен съм, че открих още един истински поет в сайта.
  • Полетът продължава, нали?!!!
  • Браво,Ваня!
    Как съм го пропуснала...
  • Поздравления и от мен!!!


  • Уморените дни

    днес си вземат цената –

    скъп, досаден товар

    на гърба на децата!

    Недолюбен съпруг,

    недогалени рожби,

    неродени мечти,

    неразкрити заложби,

    оковани криле,

    невидeли простора,

    безвъзвратно изгубени

    свидни пориви, хора...

    Шепа стари приятели –

    птици в сетния полет,

    като ледени ангели

    се топят всяка пролет!

    Поздравления, Вани!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...