Полети
Знам, че мога и да полетя,
само трябва да се покача
на високото дърво:
да погледна към небето,
да откъсна две листа,
да ги размахам и… готово!
Паднах – не, сама не мога,
трябва ми опора.
Някой да ми вдъхне
вятъра в крилете,
слънцето да се усмихне,
твоят глас да ми прошепне,
“нещо хубаво”,
по-нататък ще се сетя.
И когато те почувствам тук, до мен,
ще знам, че мога да летя… и без крила.
2008г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Невена Григорова Todos los derechos reservados
