Знам, че мога и да полетя,
само трябва да се покача
на високото дърво:
да погледна към небето,
да откъсна две листа,
да ги размахам и… готово!
Паднах – не, сама не мога,
трябва ми опора.
Някой да ми вдъхне
вятъра в крилете,
слънцето да се усмихне,
твоят глас да ми прошепне,
“нещо хубаво”,
по-нататък ще се сетя.
И когато те почувствам тук, до мен,
ще знам, че мога да летя… и без крила.
2008г.
© Невена Григорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
