Знам, че мога и да полетя,
само трябва да се покача
на високото дърво:
да погледна към небето,
да откъсна две листа,
да ги размахам и… готово!
Паднах – не, сама не мога,
трябва ми опора.
Някой да ми вдъхне
вятъра в крилете,
слънцето да се усмихне,
твоят глас да ми прошепне,
“нещо хубаво”,
по-нататък ще се сетя.
И когато те почувствам тук, до мен,
ще знам, че мога да летя… и без крила.
2008г.
© Невена Григорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
