Знам, че мога и да полетя,
само трябва да се покача
на високото дърво:
да погледна към небето,
да откъсна две листа,
да ги размахам и… готово!
Паднах – не, сама не мога,
трябва ми опора.
Някой да ми вдъхне
вятъра в крилете,
слънцето да се усмихне,
твоят глас да ми прошепне,
“нещо хубаво”,
по-нататък ще се сетя.
И когато те почувствам тук, до мен,
ще знам, че мога да летя… и без крила.
2008г.
© Невена Григорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
