fibra (Невена Григорова)
22 12
7.12.2010 г., 10:33 ч.

Полети 

  Поезия
564 0 2

Знам, че мога и да полетя,

само трябва да се покача

на високото дърво:

да погледна към небето,

да откъсна две листа,

да ги размахам и… готово!

 

Паднах  – не, сама не мога,

трябва ми опора.

Някой да ми вдъхне

вятъра в крилете,

слънцето да се усмихне,

твоят глас да ми прошепне,

“нещо хубаво”,

 по-нататък ще се сетя.

 

И когато те почувствам тук, до мен,

ще знам, че мога да летя… и без крила.

 

 

2008г.

© Невена Григорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??