30 mar 2024, 9:26  

Политическо дъно

  Poesía
388 0 0

Как изгряват в план след плана,

но обърнат е Монблана

и върхът е криво дъно

в нищетата ще потъне

 

без задръжки, без предели,

в глупостта са много смели,

търсят жадно келепира,

в подлостта си не, не спират.

 

В подлостта са много вещи,

а в предателства – зловещи,

българи са, но по име,

а вонята – нетърпима.

 

Думите им много менти,

как проблясват на моменти

като криви остриета,

като тайни чекмеджета.

 

А началникът не дреме,

сее драконовско семе

по земята – майка родна,

о, кога ще си свободна.

 

О, кога ще си щастлива,

робството не ти отива,

робството крив ключ е в брава,

все в сърцата ни остава.

 

Свободата да отключим

кой, кога ще ни научи,

робството – сценарий скучен,

колко още ще го сучем?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...