Mar 30, 2024, 9:26 AM  

Политическо дъно

  Poetry
385 0 0

Как изгряват в план след плана,

но обърнат е Монблана

и върхът е криво дъно

в нищетата ще потъне

 

без задръжки, без предели,

в глупостта са много смели,

търсят жадно келепира,

в подлостта си не, не спират.

 

В подлостта са много вещи,

а в предателства – зловещи,

българи са, но по име,

а вонята – нетърпима.

 

Думите им много менти,

как проблясват на моменти

като криви остриета,

като тайни чекмеджета.

 

А началникът не дреме,

сее драконовско семе

по земята – майка родна,

о, кога ще си свободна.

 

О, кога ще си щастлива,

робството не ти отива,

робството крив ключ е в брава,

все в сърцата ни остава.

 

Свободата да отключим

кой, кога ще ни научи,

робството – сценарий скучен,

колко още ще го сучем?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...