Как изгряват в план след плана,

но обърнат е Монблана

и върхът е криво дъно

в нищетата ще потъне

без задръжки, без предели,

в глупостта са много смели,

търсят жадно келепира,

в подлостта си не, не спират.

В подлостта са много вещи,

а в предателства – зловещи,

българи са, но по име,

а вонята – нетърпима.

Думите им много менти,

как проблясват на моменти

като криви остриета,

като тайни чекмеджета.

А началникът не дреме,

сее драконовско семе

по земята – майка родна,

о, кога ще си свободна.

О, кога ще си щастлива,

робството не ти отива,

робството крив ключ е в брава,

все в сърцата ни остава.

Свободата да отключим

кой, кога ще ни научи,

робството – сценарий скучен,

колко още ще го сучем?