За да имаш небе ти откраднах вълна,
грабнах морски талаз от лазура
и в синчеца му врекох ти клетва добра –
твоят път да закриля от бури.
На небето ти в миг засияха звезди –
в нестинарска жарава танцувах...
Въглен взех, смело в шепа искрите му скрих,
като страж във нощта ти будувах.
Кръстопътен копнеж и светена вода
излекуваха нашите рани
и превърнаха болката в горски цветя –
сън, разцъфнал в зелени поляни. ...