Полудели очи
За да имаш небе ти откраднах вълна,
грабнах морски талаз от лазура
и в синчеца му врекох ти клетва добра –
твоят път да закриля от бури.
На небето ти в миг засияха звезди –
в нестинарска жарава танцувах...
Въглен взех, смело в шепа искрите му скрих,
като страж във нощта ти будувах.
Кръстопътен копнеж и светена вода
излекуваха нашите рани
и превърнаха болката в горски цветя –
сън, разцъфнал в зелени поляни.
В него с обич пристъпих. И в изгрева тих,
сред южняка и птичите трели,
дар ти дадох – мечта, по-красива от стих
и очи, от любов полудели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
