Jul 11, 2011, 12:44 PM

Полудели очи 

  Poetry » Love
1399 0 24

За да имаш небе ти откраднах вълна,

грабнах морски талаз от лазура

и в синчеца му врекох ти клетва добра –

твоят път да закриля от бури.

 

На небето ти в миг засияха звезди –

в нестинарска жарава танцувах...

Въглен взех, смело в шепа искрите му скрих,

като страж във нощта ти будувах.

 

Кръстопътен копнеж и светена вода

излекуваха нашите  рани

и превърнаха болката в горски цветя –

сън, разцъфнал в зелени поляни.

 

В него с обич пристъпих. И в изгрева тих,

сред южняка и птичите трели,

дар ти дадох – мечта, по-красива от стих

и очи, от любов полудели.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??