4 feb 2012, 0:20

Полуобиколка 

  Poesía » Filosófica
451 0 9

 

 

 

      П ОЛ У О Б И К О Л К А

 

Завист  отхапа парче от луната.

Била заплаха, персона нон грата.

 

Слепите къщи дъха си стаиха.

Сенки намръщени в мрака се свиха.

 

СЪлзи бездомни хлипащо страдат.

Вятър отровен сее награда.

 

Черните сили къртят въздишки.

Нокти забиват в празното нищо.

 

Думите стрелят откос от куршуми.

Свраки поделят плячка-безумие.

 

Стене луната, жълтее от болка...

И се задъхва... В полуобиколка.

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Твоите удивителни са като букетче от кокичета в снега на мислите след това стихотворение, Ели! Радваш ме!
  • !!!!!!!!!!
  • Благодаря за милия коментар,Ангеле!И твоите стихове ми правят впечатление с цветната палитра на думите, метафорите и способността ти да внушаваш чувства!
  • Чудесни стихове пишеш, Мария!
    Много сила има в тях!
  • Снежен, но топъл поздрав от столицата и от мен ви изпращам, приятели!
    Стихотворението е със сгъстена асоциативна емоция и вие добре сте разчели настроението в него.
    Хубава седмица ви желая!
  • Адмирации Мария!
  • Стихотворение с дълбок подтекст. Внушенията са тягостни, алюзиите - нерадостни, гневът е превърнат едва ли не в доминанта на изображението. Творбата е по-скоро езотерична, не съм сигурен дали завистта въобще е действащо лице в наратива. По-скоро бушуващата емоционалност на поетесата, неясните, но бурни чувства, са търсили изход - и се е родила тази импресия. Заслужава уважение!
  • Много хубав...
    Поздрави!
  • Много актуално, Мария.
    Завистта вирее във всякаква среда...
    Поздравления за активната позиция!

Propuestas
: ??:??