pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
4 feb 2012, 0:20

Полуобиколка

644 0 9

 

 

 

      П ОЛ У О Б И К О Л К А

 

Завист  отхапа парче от луната.

Била заплаха, персона нон грата.

 

Слепите къщи дъха си стаиха.

Сенки намръщени в мрака се свиха.

 

СЪлзи бездомни хлипащо страдат.

Вятър отровен сее награда.

 

Черните сили къртят въздишки.

Нокти забиват в празното нищо.

 

Думите стрелят откос от куршуми.

Свраки поделят плячка-безумие.

 

Стене луната, жълтее от болка...

И се задъхва... В полуобиколка.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Твоите удивителни са като букетче от кокичета в снега на мислите след това стихотворение, Ели! Радваш ме!
  • elenasim1 (Елeна)
    elenasim1 (Елeна)
    !!!!!!!!!!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Благодаря за милия коментар,Ангеле!И твоите стихове ми правят впечатление с цветната палитра на думите, метафорите и способността ти да внушаваш чувства!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Чудесни стихове пишеш, Мария!
    Много сила има в тях!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Снежен, но топъл поздрав от столицата и от мен ви изпращам, приятели!
    Стихотворението е със сгъстена асоциативна емоция и вие добре сте разчели настроението в него.
    Хубава седмица ви желая!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0