4.02.2012 г., 0:20

Полуобиколка

643 0 9

 

 

 

      П ОЛ У О Б И К О Л К А

 

Завист  отхапа парче от луната.

Била заплаха, персона нон грата.

 

Слепите къщи дъха си стаиха.

Сенки намръщени в мрака се свиха.

 

СЪлзи бездомни хлипащо страдат.

Вятър отровен сее награда.

 

Черните сили къртят въздишки.

Нокти забиват в празното нищо.

 

Думите стрелят откос от куршуми.

Свраки поделят плячка-безумие.

 

Стене луната, жълтее от болка...

И се задъхва... В полуобиколка.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоите удивителни са като букетче от кокичета в снега на мислите след това стихотворение, Ели! Радваш ме!
  • !!!!!!!!!!
  • Благодаря за милия коментар,Ангеле!И твоите стихове ми правят впечатление с цветната палитра на думите, метафорите и способността ти да внушаваш чувства!
  • Чудесни стихове пишеш, Мария!
    Много сила има в тях!
  • Снежен, но топъл поздрав от столицата и от мен ви изпращам, приятели!
    Стихотворението е със сгъстена асоциативна емоция и вие добре сте разчели настроението в него.
    Хубава седмица ви желая!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...