Полуобиколка

Поэзия » Философская

646 0 9

П ОЛ У О Б И К О Л К А

Завист отхапа парче от луната.

Била заплаха, персона нон грата.

Слепите къщи дъха си стаиха.

Сенки намръщени в мрака се свиха.

СЪлзи бездомни хлипащо страдат.

Вятър отровен сее награда.

Черните сили къртят въздишки.

Нокти забиват в празното нищо.

Думите стрелят откос от куршуми.

Свраки поделят плячка-безумие.

Стене луната, жълтее от болка...

И се задъхва... В полуобиколка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Твоите удивителни са като букетче от кокичета в снега на мислите след това стихотворение, Ели! Радваш ме!

2012-02-08T10:52:44+02:00
elenasim1 (Елeна)

!!!!!!!!!!

2012-02-08T10:24:38+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря за милия коментар,Ангеле!И твоите стихове ми правят впечатление с цветната палитра на думите, метафорите и способността ти да внушаваш чувства!

2012-02-08T10:23:56+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Чудесни стихове пишеш, Мария!
Много сила има в тях!

2012-02-07T21:11:06+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Снежен, но топъл поздрав от столицата и от мен ви изпращам, приятели!
Стихотворението е със сгъстена асоциативна емоция и вие добре сте разчели настроението в него.
Хубава седмица ви желая!

2012-02-06T10:36:27+02:00