П ОЛ У О Б И К О Л К А
Завист отхапа парче от луната.
Била заплаха, персона нон грата.
Слепите къщи дъха си стаиха.
Сенки намръщени в мрака се свиха.
СЪлзи бездомни хлипащо страдат.
Вятър отровен сее награда.
Черните сили къртят въздишки.
Нокти забиват в празното нищо.
Думите стрелят откос от куршуми.
Свраки поделят плячка-безумие.
Стене луната, жълтее от болка...
И се задъхва... В полуобиколка.
© Мария Панайотова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
