П ОЛ У О Б И К О Л К А
Завист отхапа парче от луната.
Била заплаха, персона нон грата.
Слепите къщи дъха си стаиха.
Сенки намръщени в мрака се свиха.
СЪлзи бездомни хлипащо страдат.
Вятър отровен сее награда.
Черните сили къртят въздишки.
Нокти забиват в празното нищо.
Думите стрелят откос от куршуми.
Свраки поделят плячка-безумие.
Стене луната, жълтее от болка...
И се задъхва... В полуобиколка.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
