29 jul 2020, 16:56

Понякога 

  Poesía
1359 7 27

Понякога ужасно ми се иска

поне ръка,  която да ме стопли.

И няма миг, във който да ми стига

един живот със име

                         " Невъзможно ".

 

Понякога се случва във очите

зеници да чертаят слепотата.

За видимото трябва ни учител.

Невидимото кой ще

                                 го пресмята?

 

Понякога ми писва от клишета

и скъсвам всички книги. И си лягам.

Сънувам, че светулките ми светят

и в блясъка се раждам

                                  отначало.

 

Понякога обичам. И се уча

да бъда по-добра. Да съществувам

в сърцето си преди да го заключа,

във залеза- преди да

                                 се сбогувам.

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??