Понякога
Понякога ужасно ми се иска
поне ръка, която да ме стопли.
И няма миг, във който да ми стига
един живот със име
" Невъзможно ".
Понякога се случва във очите
зеници да чертаят слепотата.
За видимото трябва ни учител.
Невидимото кой ще
го пресмята?
Понякога ми писва от клишета
и скъсвам всички книги. И си лягам.
Сънувам, че светулките ми светят
и в блясъка се раждам
отначало.
Понякога обичам. И се уча
да бъда по-добра. Да съществувам
в сърцето си преди да го заключа,
във залеза- преди да
се сбогувам.
© Деница Гарелова All rights reserved.
