Dendu89 (Деница Гарелова) Dendu89 (Деница Гарелова)
138 758
Jul 29, 2020, 4:56 PM

Понякога

  Poetry
1.6K 7 27

Понякога ужасно ми се иска

поне ръка,  която да ме стопли.

И няма миг, във който да ми стига

един живот със име

                         " Невъзможно ".

 

Понякога се случва във очите

зеници да чертаят слепотата.

За видимото трябва ни учител.

Невидимото кой ще

                                 го пресмята?

 

Понякога ми писва от клишета

и скъсвам всички книги. И си лягам.

Сънувам, че светулките ми светят

и в блясъка се раждам

                                  отначало.

 

Понякога обичам. И се уча

да бъда по-добра. Да съществувам

в сърцето си преди да го заключа,

във залеза- преди да

                                 се сбогувам.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Само понякога ,Иринче ❤️
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)
    Дени, описала си сто вида тъга. Но това е само понякога, нали?....
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Благодаря, Иржи.
    Винаги е удоволствие за мен твоето присъствие
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Както си го направиш, Дени! "Ако не може, но много го искаш, значи може!.." Това е моят девиз...А колко мразя клишетата!! Дори в коментарите! И до сега се уча...все нещо, но от мен съвет- сърцето си никога не заключвай! Леле, колко уроци ти дадох!!...
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Благодаря, Светулке

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0