29.07.2020 г., 16:56 ч.

Понякога 

  Поезия
1068 7 27

Понякога ужасно ми се иска

поне ръка,  която да ме стопли.

И няма миг, във който да ми стига

един живот със име

                         " Невъзможно ".

 

Понякога се случва във очите

зеници да чертаят слепотата.

За видимото трябва ни учител.

Невидимото кой ще

                                 го пресмята?

 

Понякога ми писва от клишета

и скъсвам всички книги. И си лягам.

Сънувам, че светулките ми светят

и в блясъка се раждам

                                  отначало.

 

Понякога обичам. И се уча

да бъда по-добра. Да съществувам

в сърцето си преди да го заключа,

във залеза- преди да

                                 се сбогувам.

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??