7 feb 2008, 10:15

Понякога 

  Poesía » Otra
1088 0 47

  

 

 

                                             Понякога...

 

                                             Денят поглъща часовете си

                                    и заспива в сита леност.

                                    Замират тихо и камбаните

                                    в камбанария с непотребност.

                                    И раждат се във сънищата

                                    безбожниците  демони,

                                    превръщат във кошмари

                                    светите ни бдения.

                                    Сърдита е реката пак,

                                    влачи ядове и мерзост

                                    и отнася някъде далеч

                                    изплютата ни безнадежност.

                                    Едрата луна е сит търбух,

                                    пълен със лъжи от днес и вчера,

                                    а звездите са свещи

                                    на трапезата и за вечеря...

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??