Понякога
Понякога...
Денят поглъща часовете си
и заспива в сита леност.
Замират тихо и камбаните
в камбанария с непотребност.
И раждат се във сънищата
безбожниците демони,
превръщат във кошмари
светите ни бдения.
Сърдита е реката пак,
влачи ядове и мерзост
и отнася някъде далеч
изплютата ни безнадежност.
Едрата луна е сит търбух,
пълен със лъжи от днес и вчера,
а звездите са свещи
на трапезата и за вечеря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
