31 mar 2025, 7:56

Понякога

  Poesía
339 4 4

Понякога, о, Боже много често...

обзема ме тъга, защо!?

Горчи дори в съня ми горчилката,

успява буден, ако не... кошмарен.

 

Да се будя и да питам, защо, кажи!

Толкова ли лоши сме, не зная...

а може би сме враговете тук.

Проклинаме, не себе си...

 

а свойте герои, защото ни срамят.

Затуи, че сме проспали свойте мечти.

Горчи сълзата, подгизнала възглавката

от тъмна тишина фалшива... самодиви!

 

Рогата дяволът си чупи... Проклина,

че в Ада е заточен той... а някой

толкова виновен, живее като приказен герой.

Понякога, о, Боже, не искам да съм праведен.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението е изградено на парадоксално повествование.
    В типичен лиричен епизод,отново въпросите ти в Името на добротата и човешкото познание търсят истинската причина за днешния ден.
    И "Понякога,о,Боже,не искам да съм праведен."
    Ме удари по съвестта с моя въпрос:Какво от това, че търсим истината и правдата в българската съдебна система и власт?!
    "Проклинаме,не себе си..."
    Или пък:"...а някой
    толкова виновен,живее като приказен герой."
    Поздравления, Ангел,Приятелю!
  • Благодаря ви ,Приятели за всичко!Успешна нова седмица ви желая!До нови !!!Ани🌹,Младене👍,Мини🌹!!!
  • Чувствителна душа си, Ангел, затова тъгуваш, когато виждаш неправди око теб. Но нищо не можем да направим, освен да се надяваме!
  • Финалът ти е парадоксален и велик, Приятелю!
    Заточен в Ада, дяволът си чупи рогата и проклина истинските виновници за своята тежка, жестока, безока съдба - онези - живеещите като приказни герои.
    На този умопомрачителен фон Лирическият се усъмнява в нравственото покритие на праведността и е готов да се откаже от нея!!! Поздравление!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...