31.03.2025 г., 7:56

Понякога

336 4 4

Понякога, о, Боже много често...

обзема ме тъга, защо!?

Горчи дори в съня ми горчилката,

успява буден, ако не... кошмарен.

 

Да се будя и да питам, защо, кажи!

Толкова ли лоши сме, не зная...

а може би сме враговете тук.

Проклинаме, не себе си...

 

а свойте герои, защото ни срамят.

Затуи, че сме проспали свойте мечти.

Горчи сълзата, подгизнала възглавката

от тъмна тишина фалшива... самодиви!

 

Рогата дяволът си чупи... Проклина,

че в Ада е заточен той... а някой

толкова виновен, живее като приказен герой.

Понякога, о, Боже, не искам да съм праведен.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението е изградено на парадоксално повествование.
    В типичен лиричен епизод,отново въпросите ти в Името на добротата и човешкото познание търсят истинската причина за днешния ден.
    И "Понякога,о,Боже,не искам да съм праведен."
    Ме удари по съвестта с моя въпрос:Какво от това, че търсим истината и правдата в българската съдебна система и власт?!
    "Проклинаме,не себе си..."
    Или пък:"...а някой
    толкова виновен,живее като приказен герой."
    Поздравления, Ангел,Приятелю!
  • Благодаря ви ,Приятели за всичко!Успешна нова седмица ви желая!До нови !!!Ани🌹,Младене👍,Мини🌹!!!
  • Чувствителна душа си, Ангел, затова тъгуваш, когато виждаш неправди око теб. Но нищо не можем да направим, освен да се надяваме!
  • Финалът ти е парадоксален и велик, Приятелю!
    Заточен в Ада, дяволът си чупи рогата и проклина истинските виновници за своята тежка, жестока, безока съдба - онези - живеещите като приказни герои.
    На този умопомрачителен фон Лирическият се усъмнява в нравственото покритие на праведността и е готов да се откаже от нея!!! Поздравление!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...