Понякога, о, Боже много често...
обзема ме тъга, защо!?
Горчи дори в съня ми горчилката,
успява буден, ако не... кошмарен.
Да се будя и да питам, защо, кажи!
Толкова ли лоши сме, не зная...
а може би сме враговете тук.
Проклинаме, не себе си...
а свойте герои, защото ни срамят.
Затуи, че сме проспали свойте мечти.
Горчи сълзата, подгизнала възглавката
от тъмна тишина фалшива... самодиви! ...