31.03.2025 г., 7:56

Понякога

342 4 4

Понякога, о, Боже много често...

обзема ме тъга, защо!?

Горчи дори в съня ми горчилката,

успява буден, ако не... кошмарен.

 

Да се будя и да питам, защо, кажи!

Толкова ли лоши сме, не зная...

а може би сме враговете тук.

Проклинаме, не себе си...

 

а свойте герои, защото ни срамят.

Затуи, че сме проспали свойте мечти.

Горчи сълзата, подгизнала възглавката

от тъмна тишина фалшива... самодиви!

 

Рогата дяволът си чупи... Проклина,

че в Ада е заточен той... а някой

толкова виновен, живее като приказен герой.

Понякога, о, Боже, не искам да съм праведен.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението е изградено на парадоксално повествование.
    В типичен лиричен епизод,отново въпросите ти в Името на добротата и човешкото познание търсят истинската причина за днешния ден.
    И "Понякога,о,Боже,не искам да съм праведен."
    Ме удари по съвестта с моя въпрос:Какво от това, че търсим истината и правдата в българската съдебна система и власт?!
    "Проклинаме,не себе си..."
    Или пък:"...а някой
    толкова виновен,живее като приказен герой."
    Поздравления, Ангел,Приятелю!
  • Благодаря ви ,Приятели за всичко!Успешна нова седмица ви желая!До нови !!!Ани🌹,Младене👍,Мини🌹!!!
  • Чувствителна душа си, Ангел, затова тъгуваш, когато виждаш неправди око теб. Но нищо не можем да направим, освен да се надяваме!
  • Финалът ти е парадоксален и велик, Приятелю!
    Заточен в Ада, дяволът си чупи рогата и проклина истинските виновници за своята тежка, жестока, безока съдба - онези - живеещите като приказни герои.
    На този умопомрачителен фон Лирическият се усъмнява в нравственото покритие на праведността и е готов да се откаже от нея!!! Поздравление!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...