Понякога

Поэзия

343 4 4

Понякога, о, Боже много често...

обзема ме тъга, защо!?

Горчи дори в съня ми горчилката,

успява буден, ако не... кошмарен.

Да се будя и да питам, защо, кажи!

Толкова ли лоши сме, не зная...

а може би сме враговете тук.

Проклинаме, не себе си...

а свойте герои, защото ни срамят.

Затуи, че сме проспали свойте мечти.

Горчи сълзата, подгизнала възглавката

от тъмна тишина фалшива... самодиви!

Рогата дяволът си чупи... Проклина,

че в Ада е заточен той... а някой

толкова виновен, живее като приказен герой.

Понякога, о, Боже, не искам да съм праведен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Стихотворението е изградено на парадоксално повествование.
В типичен лиричен епизод,отново въпросите ти в Името на добротата и човешкото познание търсят истинската причина за днешния ден.
И "Понякога,о,Боже,не искам да съм праведен."
Ме удари по съвестта с моя въпрос:Какво от това, че търсим истината и правдата в българската съдебна система и власт?!
"Проклинаме,не себе си..."
Или пък:"...а някой
толкова виновен,живее като приказен герой."
Поздравления, Ангел,Приятелю!

2025-04-01T06:03:55+03:00
aap (Ангел)

Благодаря ви ,Приятели за всичко!Успешна нова седмица ви желая!До нови !!!Ани🌹,Младене👍,Мини🌹!!!

2025-03-31T19:22:51+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Чувствителна душа си, Ангел, затова тъгуваш, когато виждаш неправди око теб. Но нищо не можем да направим, освен да се надяваме!

2025-03-31T13:36:44+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Финалът ти е парадоксален и велик, Приятелю!
Заточен в Ада, дяволът си чупи рогата и проклина истинските виновници за своята тежка, жестока, безока съдба - онези - живеещите като приказни герои.
На този умопомрачителен фон Лирическият се усъмнява в нравственото покритие на праведността и е готов да се откаже от нея!!! Поздравление!

2025-03-31T12:22:14+03:00