28 sept 2020, 9:08

Понякога ни струва 

  Poesía » De amor
334 6 6

Преплувам ли в очите ти студа,

измия ли на залеза лицето,

какво да искам, всичко си си дал –

безцеремонно, ценно, незаето.

 

Не беше сън, небето нощ рида́,

с отдадена по голи клони есен.

Извадих от окото си греда

и те видях свободен, аз – спасена.

 

На север зимата налива гръд,

но жеравите още се целуват,

с крилете си ни махат за из път –

понякога любовите си струват.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??