Понякога ни струва
Преплувам ли в очите ти студа,
измия ли на залеза лицето,
какво да искам, всичко си си дал –
безцеремонно, ценно, незаето.
Не беше сън, небето нощ рида́,
с отдадена по голи клони есен.
Извадих от окото си греда
и те видях свободен, аз – спасена.
На север зимата налива гръд,
но жеравите още се целуват,
с крилете си ни махат за из път –
понякога любовите си струват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
