Понякога ни струва

ИнаКалина
523 11421

28.09.2020 г., 9:08 ч.

Поезия » Любовна

332 6 6

Преплувам ли в очите ти студа,

измия ли на залеза лицето,

какво да искам, всичко си си дал –

безцеремонно, ценно, незаето.

Не беше сън, небето нощ рида́,

с отдадена по голи клони есен.

Извадих от окото си греда

и те видях свободен, аз – спасена.

На север зимата налива гръд,

но жеравите още се целуват,

с крилете си ни махат за из път –

понякога любовите си струват.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.