mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
1 ene 2008, 20:13

Понякога тъгувам...

1.1K 0 41

 

                                         

                                        

                               

                  Отмиват

                  вълните на времето

                  твоите следи в душата ми,

                  остава от жаравата

                  в сърцето

                  само пепелта на забравата.

 

                  Сребърни нишки

                  в косите ми

                  по бели пътеки ме водят,

                  назад

                  през баира на времето,

                  където нежни спомени бродят.

 

                  Вървя

                  с притаено вълшебство

                  скрито дълбоко в душата,

                  усмихвам се

                  тихо и нежно

                  и пак се връщам с обич богата.

 

                            

                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0