mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
1 ene 2008, 20:13

Понякога тъгувам...

1.1K 0 41

 

                                         

                                        

                               

                  Отмиват

                  вълните на времето

                  твоите следи в душата ми,

                  остава от жаравата

                  в сърцето

                  само пепелта на забравата.

 

                  Сребърни нишки

                  в косите ми

                  по бели пътеки ме водят,

                  назад

                  през баира на времето,

                  където нежни спомени бродят.

 

                  Вървя

                  с притаено вълшебство

                  скрито дълбоко в душата,

                  усмихвам се

                  тихо и нежно

                  и пак се връщам с обич богата.

 

                            

                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0