Отмиват
вълните на времето
твоите следи в душата ми,
остава от жаравата
в сърцето
само пепелта на забравата.
Сребърни нишки
в косите ми
по бели пътеки ме водят,
назад
през баира на времето,
където нежни спомени бродят.
Вървя
с притаено вълшебство
скрито дълбоко в душата,
усмихвам се
тихо и нежно
и пак се връщам с обич богата.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
