Отмиват
вълните на времето
твоите следи в душата ми,
остава от жаравата
в сърцето
само пепелта на забравата.
Сребърни нишки
в косите ми
по бели пътеки ме водят,
назад
през баира на времето,
където нежни спомени бродят.
Вървя
с притаено вълшебство
скрито дълбоко в душата,
усмихвам се
тихо и нежно
и пак се връщам с обич богата.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
