1 янв. 2008 г., 20:13

Понякога тъгувам...

1.1K 0 41

 

                                         

                                        

                               

                  Отмиват

                  вълните на времето

                  твоите следи в душата ми,

                  остава от жаравата

                  в сърцето

                  само пепелта на забравата.

 

                  Сребърни нишки

                  в косите ми

                  по бели пътеки ме водят,

                  назад

                  през баира на времето,

                  където нежни спомени бродят.

 

                  Вървя

                  с притаено вълшебство

                  скрито дълбоко в душата,

                  усмихвам се

                  тихо и нежно

                  и пак се връщам с обич богата.

 

                            

                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...