Понякога тъгувам...
Отмиват
вълните на времето
твоите следи в душата ми,
остава от жаравата
в сърцето
само пепелта на забравата.
Сребърни нишки
в косите ми
по бели пътеки ме водят,
назад
през баира на времето,
където нежни спомени бродят.
Вървя
с притаено вълшебство
скрито дълбоко в душата,
усмихвам се
тихо и нежно
и пак се връщам с обич богата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
