6 nov 2006, 13:41

Порой 

  Poesía
658 0 10
Души ме, огън гори...
болка навсякъде в мене.
Илюзии, разбити мечти,
сърцето погубено стене.
Родена, но как аз живях,
дали и за мене ще стигне,
да взема от топлия хляб
и бързам да сигна навреме.
И бягах и гоних мечти,
спъвах се, падах сама,
ставах, избърсвах сълзи,
закърпвах съдрана душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??