Порой
Души ме, огън гори...
болка навсякъде в мене.
Илюзии, разбити мечти,
сърцето погубено стене.
Родена, но как аз живях,
дали и за мене ще стигне,
да взема от топлия хляб
и бързам да сигна навреме.
И бягах и гоних мечти,
спъвах се, падах сама,
ставах, избърсвах сълзи,
закърпвах съдрана душа.
Скитах и търсих ръка,
която да пасне на мойта,
раздавах от мен топлота,
бях добра и бях непокорна.
Намирах утеха за малко...
поспирах, че бях уморена.
Заспивах, но слънцето жарко,
ме караше пак да поема.
Болка и обич и страст,
спътници мои те бяха,
в очите, сълзи и прах
и вървях, аз така заслепена.
И ще чакам да дойде дъжда,
ако може да бъде пороен,
да изчисти от мене прахта,
аз ще чакам, искам и мога!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки чака да го настигне някое "природно бедствие", когато е дошъл обратния момент в живота му. Ако наистина го желаеш толкова силно "поройния дъжд" - той ще дойде, мила. И все пак - внимавай какво си пожелаваш. Стиха ти е 6+!!!
-
Благодаря ви
-
Прекрасен стих, много ми хареса !!!
-
Прекрасен стих миличка! Ти винаги намираш сили да се изправиш! Пък и тези три чифта ръце....ти си знаеш! Обичаме те!
-
Когато завали пороя от тъжни сълзи
пусни ги на воля,не ги жали,
защото след този дъжд пороен
изгрява лъч в душата,тъй спокоен!
Нали знаеш че и да паднеш скъпа имаш 3 чифта ръце ,които да те дигнат
Продължаваи да се бориш -
равносметките са тъжно нещо
-
Вярвай и се надявай!!! Силна си!!!
Поздрави за хубавия стих, Кити!!! -
Хубаво е! Поздрав!
-
Разбирам те!
Много ми допадна!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Така по лесно оцеляваме!
И утре е ден
и за порой е предназначен!!!
***
Поздрави и сини усмивки!!!