kity (Людмила Нилсън)
145 8539
6.11.2006 г., 13:41 ч.

Порой 

  Поезия
618 0 10

Души ме, огън гори...

болка навсякъде в мене.

Илюзии, разбити мечти,

сърцето погубено стене.

Родена, но как аз живях,

дали и за мене ще стигне,

да взема от топлия хляб

и бързам да сигна навреме.

И бягах и гоних мечти,

спъвах се, падах сама,

ставах, избърсвах сълзи,

закърпвах съдрана душа.

Скитах и търсих ръка,

която да пасне на мойта,

раздавах от мен топлота,

бях добра и бях непокорна.

Намирах утеха за малко...

поспирах, че бях уморена.

Заспивах, но слънцето жарко,

ме караше пак да поема.

Болка и обич и страст,

спътници мои те бяха,

в очите, сълзи и прах

и вървях, аз така заслепена.

И ще чакам да дойде дъжда,

ако може да бъде пороен,

да изчисти от мене прахта,

аз ще чакам, искам и мога!

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сами падаме,сами ставаме!
    Така по лесно оцеляваме!
    И утре е ден
    и за порой е предназначен!!!
    ***
    Поздрави и сини усмивки!!!
  • Всеки чака да го настигне някое "природно бедствие", когато е дошъл обратния момент в живота му. Ако наистина го желаеш толкова силно "поройния дъжд" - той ще дойде, мила. И все пак - внимавай какво си пожелаваш. Стиха ти е 6+!!!
  • Благодаря ви
  • Прекрасен стих, много ми хареса !!!
  • Прекрасен стих миличка! Ти винаги намираш сили да се изправиш! Пък и тези три чифта ръце....ти си знаеш! Обичаме те!
  • Когато завали пороя от тъжни сълзи
    пусни ги на воля,не ги жали,
    защото след този дъжд пороен
    изгрява лъч в душата,тъй спокоен!
    Нали знаеш че и да паднеш скъпа имаш 3 чифта ръце ,които да те дигнатПродължаваи да се бориш
  • равносметките са тъжно нещо
  • Вярвай и се надявай!!! Силна си!!!
    Поздрави за хубавия стих, Кити!!!
  • Хубаво е! Поздрав!
  • Разбирам те!
    Много ми допадна!
Предложения
: ??:??