Последен залез

25 oct 2008, 9:05

Poesía » Del paisaje

965 0 2

Последен залез

Та какво остана за накрая?

Последен танц, последна цигара...

Дали дори сили за това ще имам?

Последен изгрев поне ще видя.

И той е ярък като пламък,

чувствам как изгаря кожата ми бледа.

Спомените ме връщат към онзи ден

и тогава слънцето бе тъй червено.

Нежно докосвайки кожата ми,

Но аз извърнах очи -

мракът бе тъй примамлив.

И днес, след толкоз време пак

Срещнахме се пак кат приятели стари.

Случки много за разказване,

Но думи не останаха.

Очите ми извръщат се към мрака пак.

Здравей и сбогом, приятелю!

Нова среща не ще да има.

Този път очите си завинаги ще да затворя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.