Последен залез
Последен залез
Та какво остана за накрая?
Последен танц, последна цигара...
Дали дори сили за това ще имам?
Последен изгрев поне ще видя.
И той е ярък като пламък,
чувствам как изгаря кожата ми бледа.
Спомените ме връщат към онзи ден
и тогава слънцето бе тъй червено.
Нежно докосвайки кожата ми,
Но аз извърнах очи -
мракът бе тъй примамлив.
И днес, след толкоз време пак
Срещнахме се пак кат приятели стари.
Случки много за разказване,
Но думи не останаха.
Очите ми извръщат се към мрака пак.
Здравей и сбогом, приятелю!
Нова среща не ще да има.
Този път очите си завинаги ще да затворя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
