Oct 25, 2008, 9:05 AM

Последен залез 

  Poetry » Landscape
862 0 2

Последен залез


Та какво остана за накрая?

Последен танц, последна цигара...

Дали дори сили за това ще имам?

Последен изгрев поне ще видя.

И той е ярък като пламък,

чувствам как изгаря кожата ми бледа.

Спомените ме връщат към онзи ден

и тогава слънцето бе тъй червено.

Нежно докосвайки кожата ми,

Но аз извърнах очи -

мракът бе тъй примамлив.

И днес, след толкоз време пак

Срещнахме се пак кат приятели стари.

Случки много за разказване,

Но думи не останаха.

Очите ми извръщат се към мрака пак.

Здравей и сбогом, приятелю!

Нова среща не ще да има.

Този път очите си завинаги ще да затворя.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Знам, че нататък е леко оплескано.
    Като го започнах бях стигнала с мислите само до тук и останалото бе просто така...
  • Та какво остана за накрая?

    Последен танц, последна цигара...

    Дали дори сили за това ще имам?

    Последен изгрев поне ще видя.


    Хубаво си го започнала.
Random works
: ??:??