Последен залез
Последен залез
Та какво остана за накрая?
Последен танц, последна цигара...
Дали дори сили за това ще имам?
Последен изгрев поне ще видя.
И той е ярък като пламък,
чувствам как изгаря кожата ми бледа.
Спомените ме връщат към онзи ден
и тогава слънцето бе тъй червено.
Нежно докосвайки кожата ми,
Но аз извърнах очи -
мракът бе тъй примамлив.
И днес, след толкоз време пак
Срещнахме се пак кат приятели стари.
Случки много за разказване,
Но думи не останаха.
Очите ми извръщат се към мрака пак.
Здравей и сбогом, приятелю!
Нова среща не ще да има.
Този път очите си завинаги ще да затворя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Неделчева Все права защищены
