Неотронен зов

Колко е жалко, когато прозреш,
че си раздавал любов безрезервно.
В другия поглед когато съзреш 
нещо, което не ти е потребно.

Колко е трудно да гледаш в очи,
някога скъпи били за  душата.
Да се опитваш да върнеш мечти,
счупили времето на суетата.

Колко е трудно да хванеш ръка,
бърсала нежно сълзи по лицето
и да преплуваш студена река,
късаща ритъма бърз на сърцето.

Много е трудно да стъпчеш любов - 
чиста, детинска, едва полетяла,
ала прости се с последния зов,
щом свободата не е разцъфтяла.