Колко е жалко, когато прозреш,
че си раздавал любов безрезервно.
В другия поглед когато съзреш
нещо, което не ти е потребно.
Колко е трудно да гледаш в очи,
някога скъпи били за душата.
Да се опитваш да върнеш мечти,
счупили времето на суетата.
Колко е трудно да хванеш ръка,
бърсала нежно сълзи по лицето
и да преплуваш студена река,
късаща ритъма бърз на сърцето. ...