12 dic 2019, 23:07

Последните карти раздадени и после Капо

  Poesía
727 0 8

Уморих се от пошлост, уморих от игри

уморих се да бъда жалък дори.

Не мога да спя, а спя ли кошмари сънувам.

И плача на сън и будя се с кикот 

вече загубих надеждата, някак

че ще бъде добро и светло и топло оттатък

и ще ухае на пролет, пчели ще жужат

омайници нежно песни ще пеят...

но всъщтност в студеният мрак

самотно седя си и тъжни мисли редя.

Къде е доброто, човешкото в нас

врагове на децата... убиващи тях

и защо!? За власт и пари?

За шепа жълтици, предали рода

мизерници, нечистивци...

Крупиета на Дявола, раздали последна ръка,

капото пристига, изчезва Страна.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ,Васе така е!!!
  • Почти не виждам хора, а озлобени и безчувствени същества. Прав си. Поздрав!
  • Благодаря ,Приятелю ,Благодаря!!!
  • Прав си,Приятелю.Хората станаха като че ли безчовечни.Добро попадение!
  • Да права си Симонка!Благодаря че сподели!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...