Уморих се от пошлост, уморих от игри
уморих се да бъда жалък дори.
Не мога да спя, а спя ли кошмари сънувам.
И плача на сън и будя се с кикот
вече загубих надеждата, някак
че ще бъде добро и светло и топло оттатък
и ще ухае на пролет, пчели ще жужат
омайници нежно песни ще пеят...
но всъщтност в студеният мрак
самотно седя си и тъжни мисли редя.
Къде е доброто, човешкото в нас
врагове на децата... убиващи тях ...