Dec 12, 2019, 11:07 PM

Последните карти раздадени и после Капо

  Poetry
724 0 8

Уморих се от пошлост, уморих от игри

уморих се да бъда жалък дори.

Не мога да спя, а спя ли кошмари сънувам.

И плача на сън и будя се с кикот 

вече загубих надеждата, някак

че ще бъде добро и светло и топло оттатък

и ще ухае на пролет, пчели ще жужат

омайници нежно песни ще пеят...

но всъщтност в студеният мрак

самотно седя си и тъжни мисли редя.

Къде е доброто, човешкото в нас

врагове на децата... убиващи тях

и защо!? За власт и пари?

За шепа жълтици, предали рода

мизерници, нечистивци...

Крупиета на Дявола, раздали последна ръка,

капото пристига, изчезва Страна.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ,Васе така е!!!
  • Почти не виждам хора, а озлобени и безчувствени същества. Прав си. Поздрав!
  • Благодаря ,Приятелю ,Благодаря!!!
  • Прав си,Приятелю.Хората станаха като че ли безчовечни.Добро попадение!
  • Да права си Симонка!Благодаря че сподели!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...